Възстановяване на връзката с морето

Тези от нас, които прекарват много време в конферентни зали без прозорци, обсъждайки бъдещето на океана, често съжаляват, че нямат повече време на, в или край океана. Тази пролет в Монако бях леко шокиран да открия, че нашата конферентна зала без прозорци всъщност се намира под Средиземно море.

На тези срещи обсъждаме възстановяването на изобилието, гарантирането, че океанът продължава да генерира кислород и да съхранява излишните въглеродни емисии – всички услуги, засегнати от човешката дейност. Също толкова важно е, че океанът предоставя и безгранични възможности за отдих и удоволствие – както могат да потвърдят милионите, които се отправят към морския бряг за почивка.

Твърде често не успявам да се възползвам от възможностите, които ми се предоставят, живеейки по крайбрежието. Миналото лято имах прекрасна еднодневна екскурзия, по време на която посетих някои много специални острови и дори се изкачих до върха на историческия фар Сегин. Приключенията това лято включваха еднодневна екскурзия до Монхеган. За посетителите, които посещават при хубаво време, Монхеган е място за туризъм, обиколка на историческите сгради на хълма Лайтхаус, разглеждане на галериите и консумация на пресни морски дарове или на местна бира. Това е място, което е оскъдно на вода, но богато на чар и история. На дванадесет мили от брега на Мейн, то е обитавано от хора повече от 400 години. Целогодишното население е под 100 души, но през лятото хиляди предприемат прехода с лодка.

Пафини прелитаха през носа, докато се носехме към остров Монхеган за деня. Крясъците на корморани, чайки и други морски птици ни поздравиха, когато влязохме в пристанището. Същото направиха и хората, които ни пикапваха от островните ханове, готови да вземат багажа на пренощуващите гости, докато слизахме от лодката и се отправяхме към острова в един ярък слънчев ден.

Нямаше да си върша работата, ако не спомена, че риболовът на омари в Монхеган е общностен ресурс, колективно управляван и колективно добиван, с по-скорошен надзор от Департамента по морски ресурси на Мейн. В продължение на почти век семействата, занимаващи се с лов на омари в Монхеган, пускат капаните си във водата в Деня на капаните (сега през октомври) и ги изваждат на брега около шест месеца по-късно. Те са сред първите, които връщат маломерните омари в морето, за да отгледат още. И ловят омари през зимните месеци, когато по-високите цени могат да си заслужават издържането на лошото време. 

Обратното пътуване до пристанището Бутбей си имаше свои собствени прелести: знаещ капитан, наблюдение на акула, още тупици и няколко морски свине. Споделихме мястото си с други. Срещнахме жени от рибарско семейство от континента, които се връщаха от еднодневната си разходка, чувайки за улова на син тон и махайки на семействата си, докато ни изпращаха вътре. Две млади момчета стояха на носа с много повече увереност и радост, отколкото при първото си пътуване онази сутрин, когато тревожните им ръце стискаха парапета, докато свикваха с блъскащите се вълни. Докато ефикасният екипаж връзваше лодката за кея и ние се нареждахме, за да благодарим на капитана на свой ред, когато слизахме, едно от момчетата я погледна и каза: „Пътуването по океана беше страхотно. Благодаря.“

Понякога заплахите за океана и живота в него изглеждат непреодолими, когато сме затънали до гуша в „какво ще стане“, „ако“ и „ами ако“. В тези моменти може би трябва да си спомним чувството на благодарност, което идва от един страхотен ден в морето, и силата на общността да възстановява. Обичам да мисля, че съм благодарен за общността на Фондация „Океан“ всеки ден – и е вярно също, че може би не ви благодаря достатъчно за подкрепата, която предлагате.

И така, благодаря ви. И нека прекарвате времето си край водата, на водата или във водата, както пожелаете.