Юни е Месецът на океана и е първият пълен месец от лятото в северното полукълбо. Обикновено това е натоварен период за всеки, който се занимава с опазване на океаните, тъй като се провеждат събирания за празнуване, преговори и очакване на предизвикателствата пред здравето на океаните. Някои години Денят на труда наближава и аз се чувствам сякаш не съм прекарал никакво време във водата, въпреки че прекарвам всеки ден в размисли за това какво можем да направим, за да възстановим изобилието в океана.

Това лято беше различно. Бях близо до тюлени и сови, рибарски орел и морски свине – и целия живот под тях, невидим. Това лято карах каяк за първи път от десетилетие или повече. Разположих се на лагер на остров и гледах как луната изгрява над палатката ми, докато слушах как вълните се плискат в брега. Приех поканата да се присъединя към приятели на разходка с лодка, за да вечеряме през няколко града и да се върнем у дома в сияен залез. Това лято успях да заведа внука си на първата му разходка с лодка и да видя отблизо първия му омар, докато излиза от капан. Той все още не е съвсем готов за подхода с лешникотрошачка и лимоново масло към омара, но изглеждаше доста щастлив да е там с нас. Надявам се да го направим отново догодина.

Всички тези приключения ми напомниха защо правя това, което правя.

Лятото, разбира се, не е свършило и лятното време ще се задържи. Сезонът на ураганите се разраства, както и натоварените есенни месеци. Докато очакваме възстановяването на изобилието на океана и развитието на регенеративната синя икономика, ще се спра и на пролетта и лятото. Подобно на други членове на екипа на Фондация „Океан“, ще подхванем темите от различни срещи и ще ги вплетем в работен план, ще се надяваме, че сезонът на ураганите няма да се окаже смъртоносен след ужасяващите бури, които вече видяхме тази година, и ще бъдем благодарни на всички членове на нашата общност, които се включват – за нас, за своите общности и за бъдещето.